В маркетинг митологията един от най-могъщите богове е бог Сесий. Забулен в мистицизъм и често неразбран от повечето хора, той внася смут и объркване сред неопитните маркетолози.

Шегата настрана, сесиите са важна част от анализите на представянето на един сайт, но наистина често остават криворазбрани и в резултат на това си правим неправилни изводи. Често се отпускаме да мерим количеството, преди да си дадем ясна представа за качеството на данните. А за да разберем качеството, трябва да разбираме механиката, по която се отчитат наистина сесиите.

В тази статия ще говоря за механиката, която Google Analytics (GA) използва за да следи и записва сесии. Механиките на други аналитични софтуери са подобни като концепция, но е възможно да съществуват детайли, които да бъдат от съществено значение за окончателното количество. Знаейки какво точно се случва в GA, при нужда ще знаете каква информация искате да си набавите за всеки един аналитичен софтуер.

Какво представляват Google Analytics сесиите?

Накратко (и леко наивно) казано, една GA сесия започва, когато потребител започне да разглежда сайт; завършва, когато потребителят спре да разглежда сайта; времето между началото и края е нейната продължителност.

От човешка гледна точка, това изглежда доста ясно и еднозначно дефинирано, но от софтурена гледна точка, нещата далеч не са толкова прости. Има много фактори, които влияят на това кога и колко пъти може да започне сесия, както и как тя може да завърши. В най-добрия случай това може да доведе до маловажни обърквания, но понякога може да ни подтикне към сериозно грешни решения, като например къде да инвестираме по-голям маркетингов бюджет.

Кога и как започва животът на една Google Analytics сесия?

Човешки казано, GA сесията започва, когато потребителя напише URL-a в браузъра си и започне да гледа сайта.

По-технически, сесията започва, когато браузърът, “четейки” кода на страницата, стигне до скрипта, отговорен за това да се свърже с GA и го изпълни.  

А това, което прави кодът (т.н JavaScript snippet) е взема бисквитката нa потребителя или създава нова, ако няма такава и на база на нея започва сесия и изпраща първия хит за тази сесия.

Споменавайки хит, нека обясня какво е това. Хитовете най-общо казано са действия от страна на потребителя, които карат браузъра да изпрати информация към сървърите на GA. Те най-често биват такива за проследяване на страниците, които се разглеждат (page tracking hits),  и такива, които проследяват събитията (event tracking hits), но съществуват и други.

Първия хит в 99.99% от случаите е т.н page view, а в най-стандартния сетъп на GA, това изглежда по този начин:

 ga('send', 'pageview');.

След изпращане на първия хит, нашата сесия започва да живее своя славен живот.

Но преди да разберем как протича той, първо ще говорим за нейния край.

Как приключва Google Analytics сесията?

Получавайки хитове от потребителя, GA ги “трупа” в една обща сесия, а когато спре да получава хитове за период от време (session time out – по подразбиране 30 мин), приема, че сесията е изтекла (потребителя е започнал да разглежда друг сайт или просто е станал да пие кафе…). 

Така по подразбиране, ако 30 минути GA не получи нов хит, за край на сесията се взима времето на последния получен такъв. Разбира се, тези 30 минути са настройка и тя може да бъде променяна.

Ако потребител се върне дори и една минутка по-късно от тези 30 минути, GA ще отвори нова сесия и няма да свърже действията от едната и другата сесия. Затова е важно, ако очакваме потребителите да гледат дълго видео или да четат дълъг текст, да се погрижим да изпратим подходящи хит-ове, които да индикират прогреса на потребителя или в краен случай да увеличим session timeout с число, което сметнем за по-подходящо.

Но… това не е единственото нещо, което може да сложи край на нашата сесия. Множество фактори могат да я прекъснат преждевременно.

Ако човек реши да отвори сайта от друг браузър или инкогнито прозорец – това естествено ще е нова сесия, тъй като бисквитката, на база на която се разпознава потребителя, ще бъде различна. Това добре, простичко е и е почти очаквано.

По-нататък: ако човек, разглежда сайта в полунощ спрямо настройката за часова зона на GA view, което се използва за гледане на статистиката, сесията ще бъде прекъсната в 23:59:59. И автоматично ще започне нова сесия с начало 00:00. И това е почти естествено – щом статистиката разбива данните ден за ден, трябва да има ясна граница какво се е случило в единия ден, какво се е случило в другия ден. Поради тази причина е изключително важно часовата настройка на view-то да се избира спрямо потребителите на сайта, а не спрямо хората, които ще четат статистиката, за да не се наводнят данните с недостатъчно изчерпателна информация за действията на потребителите.

До тук добре, имаме решение –  постараваме се еднократно да настроим своето reporting view добре и след това очакваме, че потребителите, които ще използват сайта точно между 23:59:59 и 00:00:01 – са толкова малко, че не биха ни разводнили статистиката съществено.

Сесията ще бъде прекъсната и ако потребителят се върне на сайта от различен campaign source от този, с който е влязъл първоначално. Така ако потребител е отворил сайта органично, затворил го е, но в рамките на под 30 минути види ретаргетинг реклама и се върне на сайта през нея – старата сесия ще се прекъсне и ще започне нова.

Това са най-често срещаните причини за прекъсване на сесия. Разбира се има и други, но тези са по-интересните.

Сега след като знаем как се ражда и как умира една GA сесия, време е да говорим за нейния живот и за това как можем да го подобрим.

Как протича една Google Analytics сесия

До тук разбрахме, че сесията се състои от хитове (ако трябва да продължа с тази налудничава аналогия, това са моментите от нейния живот). В света на нули и единици няма нищо неограничено и затова нашата GA сесия си има лимити, а именно – 500 хита. Това на практика е почти неограничено, стига да не избухнем с пращане на събития за щяло и нещяло. По-важното в случая е, че всяка сесия си има поне един хит.

Както вече споменахме, физическото време между първия и последния записан хит – това е продължителността на сесията. Този вълшебен период е всъщност времето, което един потребител е прекарал на сайта ни при едно влизане. Ние, маркетинг хората, обичаме да говорим за това време, или по-точно за усреднената продължителност на сесиите. Обичаме да следим как тя се покачва. Обичаме да я взимаме като индикатор за това, колко добро е съдържанието ни. Наистина – много го обичаме това вълшебно число (както и едно друго, за което ще говоря в следващия пост), но не си даваме сметка, че то често не отговаря на пълната истина.  

За съжаление, част от сесиите имат само по един хит – само този с който са започнали. В този случай, продължителността на сесията е 0:00:00 (защото просто няма втори хит, от който GA да сметне истинската продължителност). Сесията участва в общата бройка на сесиите, но не добавя към общата продължителност на сесиите. От там и средната продължителност страда (б.а – разделяш едно и също число на повече части).

Причини за това GA сесията да има един единствен хит, обаче, има повече от една:

  1. Съдъжанието ни не е интересно и потребителят е напуснал сайта ни много бързо – това е истинска сесия с продължителност близка до 0 – тук нещата са честни и ясни.
  2. Съдъжанието ни е увлекателно и потребителя е изчел каквото го е интересувало, научил е каквото е искал и е отишъл да гледа нещо друго, на друг сайт. Не е отворил нова страница в нашия сайт, т.е нямаме ново page view и също така не сме се постарали да сложим събития по кода на страницата, които да изпратят информация на GA че все пак, този човек е чел. Това отново е сесия с продължителност 0, но тази нула не оценява правилно съдържанието на сайта ни –  то е било харесано, но ние нямаме правилна информация за това.
  3. Съдържанието ни е ултра увлекателно и потребителя така се е отплеснал да чете, че е прекарал повече от 30 минути на сайта ни. След около 40 минути е отворил нова страница, отново на нашия сайт и се е залисал и в нея повече от 30 минути. Така ако session timeout-a е 30 минути и не сме взели мерки да изпратим събитие, с което да индикираме, че човекът все още чете, това са 2 сесии с времетраене 0. Съдъжанието е било оцененено повече от високо, но ние отново нямаме правилната информация за това.

При използване на стандартни настройки на Google Analytics (а това, да бъдем честни, важи за твърде голяма част от сайтовете), тези три случая са напълно еднакви. Само че варианти 2 и 3 говорят, че сме на прав път с това, което правим, а вариант 1 е точно обратното.

Добрата новина е, че този проблем е решим, с помощта на малко събития (events) и доза старание.  
Скоро ще посветим статия на това как може да се справим с неточното отчитане на сесиите, ако ни е важно да не живеем в самозаблуда за съдържанието на сайта си.

Остана да доуточним една малка подробност свързана с опциите за инкогнито сърфиране. Тук объркването е много голямо сред повечето хора, затова ми се струва важно да го спомена.

Как всичко описано до тук се променя, ако сме в режим на инкогнито сърфиране?

Краткият отговор е: никак.

Има много митове и легенди какво точно ни дава инкогнито функционалността на браузърите. Една от любимите ми е: “Никой не може да те следи докато ползваш инкогнито браузване”. Да, ама друг път. Инкогнито функционалността на браузърите НЕ блокира изпълнението на парчета JavaScript код. Единствената разлика спрямо нормалното сърфиране, която е от значение за GA сесиите е, че започваш “на чисто”. Т.е нямаш бисквиткa и се създава нова (тя е временна и се изтрива след затваряне на инкогнито прозореца). Т.е GA не може да разпознае, че две сесии принадлежат на един и същ потребител, защото се използват различни бисквитки. Това е. На ниво сесия, нещата остават непроменени.

 

Ако се чудите, защо ви е да знаете всичко това? Защото, ако числата се извадят от контекста си са просто поредица от цифри, и ако искаме да накараме тези цифри да ни говорят, трябва да познаваме добре механиката, по която се получават, както и съдържанието, което носят.